Постинг
26.01.2010 11:27 -
Съвети за презентиране – структура на презентацията
В днешно време толкова много книги и маркетингови гурута ни засипват със съвети за презентиране, че сигурно няма съвременен мениджър, който да не се счита за експерт особено що се отнася до структура на презентацията.
Един от тези съвети за презентиране относно структурата на презентацията (известен като принципа: „кажете, кажете, кажете”) е, че структурата на презентацията следва да включва :
Въведение – „Кажете какво ще кажете”
Изложение – „Кажете го”
Заключение – Кажете какво сте казали”
По принцип този съвет е полезен, доколкото още от началото изяснява пред аудиторията коя е темата, а повторението – ако не е съвсем „папагалско” – винаги улеснява запомнянето.
Но какво се получава на практика при такава структура на презентацията?
1. Въведение - „Кажете какво ще кажете”
Предоставянето на предварителна информация за темата и съдържанието е важно. Така се създават очаквания в аудиторията към предстоящата презентация. Но с принципа „Кажете какво ще кажете” не гарантира, че казаното представлява интерес за слушателите. Представете си например, ако презентиращият започне с думите: „Ще прекараме следващия един час в разказ за мене”. Абсолютно сигурно аудиторията ще предприеме масова евакуация към изхода.
Явно, спазването на принципа не гарантира успех
Замисляли ли сте се, че за съжаление горният сценарий се използва в леко видоизменен вариант: „Днес ще ви разкажа за нашата компания и най-новите ни предложения”. Къде е разликата между двата примера? Май няма такава…
Факт: Ако информирате в началото, че ще презентирате вашата компания и продукти, всъщност казвате на аудиторията, че презентацията ви не се отнася за тях.
2. Изложение - „Кажете го”
„Казвате го” и „го казвате” и „го казвате”, а презентацията става напълно еднопосочна. Можете да си говорите колкото искате, но дали аудиторията ви слуша, и колко от казаното „чува”? Най- вероятно запомненото от вашето презентиране е много малко, да не кажем никак.
Презентирането трябва да включва разговор с аудиторията
Аудиторията иска да бъде участник, иначе се чувства изолирана, а казаното не я касае. Обикновеното слушане е скучно, спомнете си колко хора в аудиторията откровено дремят. И дори повишаването на тона на презентатора не ги събужда.
Факт: Ако само говорите на аудиторията, без да я включвате с въпроси, тя престава да слуша и дори заспива, а презентирането ви загубва смисъл и не постига целите.
3. Заключение - Кажете какво сте казали
Подобно заключение звучи почти оракулско. Сигурно редица презентатори започват с „Презентацията ми е за еди-какво-си” и щастливи завършват с: „С това презентацията ми за еди-какво-си завършва”.
Абсолютно сигурно е, че
за аудиторията такава презентация отдавна е свършила
Ясно е и какво е мнението за презентиращия.
Отделно е пропусната чудесна възможност да се подкани аудиторията към съответно действие – да купи представения продукт, да прочете повече по темата, да се свърже по-късно с презентатора и т.н.
Можете да прочетете още на http://arthuradams.bg/article.php?articles_id=46
Един от тези съвети за презентиране относно структурата на презентацията (известен като принципа: „кажете, кажете, кажете”) е, че структурата на презентацията следва да включва :
Въведение – „Кажете какво ще кажете”
Изложение – „Кажете го”
Заключение – Кажете какво сте казали”
По принцип този съвет е полезен, доколкото още от началото изяснява пред аудиторията коя е темата, а повторението – ако не е съвсем „папагалско” – винаги улеснява запомнянето.
Но какво се получава на практика при такава структура на презентацията?
1. Въведение - „Кажете какво ще кажете”
Предоставянето на предварителна информация за темата и съдържанието е важно. Така се създават очаквания в аудиторията към предстоящата презентация. Но с принципа „Кажете какво ще кажете” не гарантира, че казаното представлява интерес за слушателите. Представете си например, ако презентиращият започне с думите: „Ще прекараме следващия един час в разказ за мене”. Абсолютно сигурно аудиторията ще предприеме масова евакуация към изхода.
Явно, спазването на принципа не гарантира успех
Замисляли ли сте се, че за съжаление горният сценарий се използва в леко видоизменен вариант: „Днес ще ви разкажа за нашата компания и най-новите ни предложения”. Къде е разликата между двата примера? Май няма такава…
Факт: Ако информирате в началото, че ще презентирате вашата компания и продукти, всъщност казвате на аудиторията, че презентацията ви не се отнася за тях.
2. Изложение - „Кажете го”
„Казвате го” и „го казвате” и „го казвате”, а презентацията става напълно еднопосочна. Можете да си говорите колкото искате, но дали аудиторията ви слуша, и колко от казаното „чува”? Най- вероятно запомненото от вашето презентиране е много малко, да не кажем никак.
Презентирането трябва да включва разговор с аудиторията
Аудиторията иска да бъде участник, иначе се чувства изолирана, а казаното не я касае. Обикновеното слушане е скучно, спомнете си колко хора в аудиторията откровено дремят. И дори повишаването на тона на презентатора не ги събужда.
Факт: Ако само говорите на аудиторията, без да я включвате с въпроси, тя престава да слуша и дори заспива, а презентирането ви загубва смисъл и не постига целите.
3. Заключение - Кажете какво сте казали
Подобно заключение звучи почти оракулско. Сигурно редица презентатори започват с „Презентацията ми е за еди-какво-си” и щастливи завършват с: „С това презентацията ми за еди-какво-си завършва”.
Абсолютно сигурно е, че
за аудиторията такава презентация отдавна е свършила
Ясно е и какво е мнението за презентиращия.
Отделно е пропусната чудесна възможност да се подкани аудиторията към съответно действие – да купи представения продукт, да прочете повече по темата, да се свърже по-късно с презентатора и т.н.
Можете да прочетете още на http://arthuradams.bg/article.php?articles_id=46
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
